Семейство Вихасеае, Чемширови

Този малък храст, достигащ най-много 1м височина, е гъсто бухлат и има вечнозелени листа с обратнояйцевидна форма, тъмнозелени на цвят. Те миришат много силно, особено при топло време. Бледожълтите цветчета, които стоят на снопчета, издават горчив аромат. Значително по-висок става здравият Buxus sempervirens var. arborescens, който също може да се отглежда в голям съд.

Семейство Celastraceae, Чашкодрянови

Най-известните от общо 170 вида, със своята непретенциозност и нечувствителност са:
- Euonymus fortunei, вечнозелен храст с височина 20 до 300см, който се катери с хващателните си корени или пълзи по земята. Вечнозелените листа са с яйцевидна или кръгла форма, груби, зелени, пъстрожълти или с бяло по края. Цветовете са невзрачни.
Сортове: „Емералд Гайети" (20-100см), „Емералден голд" (20 до 150см), „Мйнимуси"(150см, издържа на сянка), „Вегетус" (60 до 300Осм, през есента се отрупва богато със светложъл¬ти плодове).
- Euonymus japonica, от който също има много пъстролистни разновидности, рядко е устойчив у нас през зимата.

Семейство Myrtaceae, Миртови

Този род включва над 500 вида, от които значение като вечнозелени растения за големи съдове имат следните:
- Eucalyptus ficifolia c дебели ланцетни листа и цветове в различни червени тонове.
- Eucalyptus globulus, синьо каучуково дърво. Един от най-красивите видове. Расте много бързо.
- Eucalyptus gunnii, със сивозелени листа и кремавобели цветове, които се появяват по сравнително млади растения. Типичен за рода е сребристосиният цвят на младите листа, чиято форма се различава от тази на по-старите.

Семейство Zingiberaceae, Зингиберови

Великолепен храст, който достига височина над 1м и всяка година израства отново от коренището. Отличителен белег са прекрасно ухаещите, дълги до 0,5м класове с кремави до златистожълти единични цветове със стърчащи червеникави тичинки. Почти толкова дългите и широки 15см листа завършват екзотично-пищния вид на растението.

Семейство Fabaceae, Бобови

Ако търсите атрактивно растение за голям съд, за което не е нужно много място, кораловият храст е точно попадение. Този храст, който в родината си е с височина до 8м, в съд достига 1,8м и обикновено образува само едно дебело стъбло, по което всяка година се развиват безброй нови, често бодливи издънки. През лятото те се покриват с дълги цветни гроздове с тъмночервени единични цветове, които светят надалеч.

Семейство Oleaceae, Маслинови

От многобройните прекрасни градински видове и хибриди люляк за големи съдове се препоръчва предимно есенният люляк. Малкият изправен храст достига 1-2м височина, като образува на ширина елегантно провиснали, леко мъхнати издънки. Елипсовидно закръглените листа са с големина 4см, отгоре тъмнозелени, а отдолу сивозелени. Розововиолетовите цветове се появяват в дълги 7см съцветия с фин мъх и изпускат типичен люляков аромат. Преди да прецъфтят, променят цвета си в малко по-светъл. Чистият вид цъфти само през юни, по-атрактивен и по-богато цъфтящ е сортът Syringa microphylla „Суперба", който се предлага най-често. Той се среща и като много красиво високо стъбло, присаден върху птичи дрян.

Семейство Salicaceae, Върбови

Високо стъбло с висящи върбови котенца, до него весела пъстра група от нарциси, лалета, синчец и евентуално иглики в саксии - това е пролетта на терасата или балкона. Ако искате да си купите красивата подобрена висяща форма, трябва да попитате в ботаническата градина за плачеща върба - Salix caprea „пендула" или Salix x repens ssp. rosmarinifolia. Освен тези определено високостеблени, има и други ниски храстовидни върби, които се засаждат в големи съдове, например Salix x grahamii (20-30см със свежо-зелени, трайно задържащи се листа) и Salix x simulatrix (пълзяща, с доста дебели издънки, закръглени листа, големи зимни пъпки).

Семейство Crassulaceae, дебелецови

Дървовидният еониум със своите сочни листа устоява в родината си на периоди на засушаване. Листата му са подредени като розетки по края на високите до 90см, изправени, гладки стъбла. Особено атрактивен е сортът Atropurpureum. Той има виненочервени листа, които при намалената светлина през зимата може да по-зеленеят. Интересният пирамидален ред на цветовете се появява само ако растенията са изложени на оптимална светлина.

Семейство Fabaceae, Бобови 

 

Най-добър за съдова култура е ниският сорт „Фризия", наричан още златиста акация заради златистожълтите си листа. Засадена свободно, тя достига височина 9м, а в съд с дълбочина най-малко 60см - до 2м. Много красива е също топчестата акация „Умбраку-лифера", която образува гъста топчеста корона и е малко по-ниска.