Цветя за дома и градината

Катлея Довиана - едно истинско бижу в света на орхидеите

(Cattleya dowiana)

Семейство Салепови (Orchidaceae)

Подсемейство Epidendroideae

Триб Epidendreae

Подтриб Laeliinae

Род Cattleya

Публикувано от etolietoli на 29 ноември 2011 г.
Последна промяна на 29 ноември 2011 г.

Историята на Cattleya dowiana е почти толкова интересна и уникална, колкото и самата катлея. Това е една от едроцъфтящите катлеи или по друг начин казано – една от групата на унифолиатните катлеи, т.е. тези, чиито булби завършват с едно единствено листо. Това е единствената катлея, която блести с истински жълт цвят, с уникална кадифена пурпурна устна, прорязана от златни венички.

Колкото и странно да звучи, Cattleya dowiana е откривана два пъти. За първи път с нея се среща великият ловец на орхидеи Josef Warscewicz, на името на когото е кръстена друга унифолиатна катлея (която той открива през 1854 година). През 1850 година, при една от експедициите си в Коста Рика, той се натъква на невиждано до тогава чудо – естествено жълта катлея (в интерес на историята трябва да отбележим, че към този момент известните унифолиатни, едроцъфтящи катлеи са 8, тоест наполовина на тези, които спадат към групата днес и всички са бледо лилави. Затова жълтият цвят предизвиква истинска еуфория сред европейските колекционери). Warscewicz е удивен и събира колкото може екземпляри, които изпраща в Европа, заедно с хербарии, които е трябвало да послужат за доказателство за откритието на новия вид. За съжаление нито един екземпляр не преживява тежкото пътуване, а хербариите, изпратени до един от водещите ботаници по това време със специални интереси към катлеите – Rеichenbach, по неведоми причини така и не достигат до него (не мога да се сдържа – явно и тогава пощите не са били това, което се е очаквало от тях ). От това велико откритие само в рамките на няколко седмици остава единствено писмото на орхидеения ловец, разказващо за греещата в златно катлея. Години наред след това подобно чудо на природата не е открито, самият Warscewicz се връща в Европа след тежка зараза от жълта треска и жълтата катлея остава само в мечтите на любителите и ботаниците, които дори започват да си мислят, че Warscewicz си е направил шега с тях.

Cattleya dowiana byDaniel - CR, on Flickr


През 1864 година обаче (14 години по-късно), водещата компания Veitch and Son ( не мога да се въздържа да не отбележа името на тази компания, на която е кръстен един от най-известните хибриди на Angraecum sesquipedale, a именно този с Angraecum eburneum – Angcm Vetchii) купува пратка на местен естественик от Коста Рика и за огромно удивление година по-късно се превръщат в първите свидетели на прекрасния жълт цвят, който описва Warscewicz 15 години по-рано. Новият вид унифолиатна катлея е признат официално през 1867 година.
3 години по-късно, през 1868 година, в Колумбия е открита подобна жълта катлея – но жълтото във венчелистчетата й е значително по-ярко. След известен диалог сред специалистите, все пак колумбийският вид е признат за Cattleya dowiana, но с вариетет „aurea”.

През следващите години редица ботаници и собственици на оранжерии се опитват да наложат Cattleya dowiana aurea като отделен вид, като дори и досега този въпрос не е единодушно разрешен. Затова често при различните доставчици може да се срещне наименование Cattleya aurea наред с Cattleya dowiana var. aurea. Разликата (освен георгафското разделение) е единствено в наситеността на жълтото. Колумбийската катлея е значително по-ярко жълта, до вариации с чисто жълти венчелистчета, без каквото и да било оребряване (тоест наличие на пурпурни венички). Също така често се наблюдава значително количество на жълтия цвят в устната. При колумбийската Cattleya dowiana венчелистчетата са жълти до тъмно жълти, с пурпурни вени, устаната е кадифено пурпурна със златни венички. И при двата вариетета цветовете са сравнително едри – около 14 до 20 см. Обикновено всеки цветонос разкрива до 5 цвята. Макар и жълтият цвят да е основният за Cattleya dowiana, регистрирани са и вариетети с розовеещи, жълто-кафяви, бледо жълто-зелени венчелистчета. Устната варира от тъмно пурпурно червено със или без златисто оребряване, до пурпурно с ясно изразени жълти „очички”. Нещо, което е много харектерно за Cattleya dowiana е нестабилността на жълтото в устната – една година устната на дадено растение може да е чисто жълта, а на следващата да няма и следа от жълто. Тази нестабилност се наблюдава дори и при цветовете на едно и също растение, цъфтящи едновременно – единият цвят може да е с нормално изразено жълто в устната, докато съседният е с ясно изразени жълти „очички”. Характерен за вида е и силен омайващ аромат през целия ден.

Cattleya dowiana var. aurea (Linden) B.S.Williams & Moore byMauro Rosim, on Flickr (Обръщам внимание на тази снимка, която е на един от уникалните колекционери на катлеи в светa – Mauro Rosim, бразилец, чиито орхидеи и особено снимки неизменно предизвикват възхищение!)


Cattleya dowiana var aurea 2010-03-08 04 byJVinOZ, on Flickr (Забележете разликата в оцветяването на устната, въпреки че и тази и катлеята от предишната снимка се водят aurea)


И още нещо, характерно за Cattleya dowiana – това е единствената унифолиатна катлея, която няма алба или семиалба форма. Заради жълтия цвят и красивата си форма Cattleya dowiana e катлеята, която най-често е използвана в процеса на хибридизация. Доказано е, че жълтият цвят е изключително рецесивен (тоест не се унаследява), но също така е доказано, че Cattleya dowiana като родител засилва лавандуловия цвят на другите едроцъфтящи катлеи.

Cattleya dowiana цъфти през лятото (юни-август), като започва да изкарва нова булба в началото на пролетта. Булбата е напълно развита до юли, като цъфти веднага (без почивка) от нея. Цветовете не са сред най-трайните. След прецъфтяване следва покой от около 5 месеца. Среща се на надморска височина от 250 до 1200 м, високо в короната на дърветата. Cattleya dowiana е сред най-силно топлолюбивите и светлолюбиви унифолиатни катлеи. Минималната й нощна температура е 18 градуса. По отношение на светлината са й необходими сериозни нива (подобно на Cattleya warscewiczii), което води до характерния жълтеникав оттенък на листата (вместо очаквания и нормален при всички останали катлеи светлозелен цвят). Това е и катлеята, която е най-чувствителна по отношение на влагата – загниването на булбите и корените става изключително бързо (от личен опит – в рамките на часове), затова специалистите съветват сериозно да се следват инструкциите за засушаване в периода на покой от септември (след цъфтежа) до март (началото на развитие на новата булба). Задължително е да се използва субстрат, който позволява много бързо изсъхване между поливанията (средни до едри кори). За спазването на това правило изключително спомага отглеждането в изключително малки саксии (по възможност глинени или кошници), които да могат да поберат растението и максимум една нова булба.

Статията е прегледана 2200 пъти

КОМЕНТАРИ

ТАГОВЕ

|цветя  |Катлея довиана  |Cattleya dowiana  |орхидея  |орхидеи  |

ИЗТОЧНИЦИ

• Статията е по A. A. Chadwick, The Classic Cattleyas

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ

• Форуми за цветя FlowersNet.info

<< Обратно към ОРХИДЕИ И БРОМЕЛИИ

<< Начало на статията