Цветя за дома и градината

Ерантис

(Eranthis)

Семейство Лютикови (Ranunculaceae)

Публикувано от LUXO на 31 януари 2010 г.
Последна промяна на 26 октомври 2011 г.

Дребни многогодишни тревисти растения с грудковидно задебелени коренища и нетрайни надземни части, високи 7 – 15 см. Приосновните листа са видоизменени в люспи, стъбловите са събрани в разположена непосредствено под цвета розетка. Те са дълбоко дланевидно наделени. Цветовете са единични. Чашката с 5 – 8 лисчета, венчевидна, нетрайна, жълта или бяла. Венчелистчетата са видоизменени в нектарници. Тичинките са многобройни. Плодникът е апокарпен, съставен от 4 – 8 плодолиста. Плодът е сборен, съставен от 4 – 8 многосеменни мехунки, чиито върхове завършват с дълги носчета. Скоро след разпръскването на узрелите семена, надземните част отмират. Това се случва обикновено през май, след което растенията изпадат в летен покой.

Видовете от род Eranthis са десетина и са разпространени в Европа и Азия. В България се среща видът Eranthis hyemalis, който в страната ни е с ограничено разпространение в северозападното възвишение Връшка чука. Понякога тази популация се означава като Eranthis bulgaricus или Eranthis hyemalis var. bulgaricus.

Други видове ерантиси са E. albiflora и E. lobulata от Западен Китай, E. longistipitata от Централна Азия, японският E. pinnatifida, E. sibirica от Северна Азия и E. stellata от Северен Китай, Корея и Югоизточна Русия.

Обикновено в градините се отглежда видът E. hyemalis, който се характеризира с цъфтеж през февруари и март и жълта чашка. Подобен е и E. cilicica, който естествено обитава Мала Азия. Неговите листа са по-дълбоко наделени от тези на E. hyemalis, а цветовете са с малко по-ясен жълт цвят.


Eranthis hyemalis


Eranthis cilicica

Ерантисите са подходящи за отглеждане на места с достатъчно влага, като през лятото могат да понесат известно кратко засушаване. В естествената си среда растат в широколистни гори и храсталаци, както и по по-открити места. В градината ерантисите е удачно да се садят под листоопадващи дървета и храсти, така че по време на цъфтежа слънчевата светлина да стига до тях, а през лятото на тези сенчести места влагата в почвата ще се запазва по-лесно. Поради малките си размери ерантисите са подходящи и за отглеждане в саксии.

Грудките на ерантиса, които са подобни на тези на Anemone, се засаждат през ранна есен в богат и отцедлив субстрат. Ако са дехидратирани, може да се накиснат за 24 часа във вода преди засаждането.


През зимата не се допуска пълното засушаване и замръзване на субстрата, защото корените на ерантиса са доста нежни и лесно изсъхват или загниват.

Размножаването обикновено става чрез разделяне на грудките, което трябва да се направи след прецъфтяването, но преди отмирането на надземните части.

Ерантисите са напълно зимоустойчиви при българския климат и обикновено бързо се размножават вегетативно и със семена, като осигуряват ранен и ефектен цъфтеж в градината.

Статията е прегледана 3322 пъти

КОМЕНТАРИ

ТАГОВЕ

|цветя  |Ерантис  |Eranthis  |Градински цветя  |Балконски цветя  |

ИЗТОЧНИЦИ

• Флора на НР България, т. IV

• Wikipedia, the free encyclopedia

• LoveToKnow

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ

• Форуми за цветя FlowersNet.info

<< Обратно към ГРАДИНСКИ И БАЛКОНСКИ ЦВЕТЯ

<< Начало на статията