Цветя за дома и градината

Росен русанлийче, самодивско цвете

(Dictamnus albus L.)

Семейство Седефчеви (Rutaceae)

Публикувано от anvelin на 11 януари 2010 г.
Последна промяна на 11 януари 2010 г.

Многогодишно тревисто растение със сочни корени, дълги до 50см. и с високо 30-100см. неразклонено, към върха жлезисто окосмено стебло. Листата са последователни, най-долните прости, а средните и горните са нечифтоперести, с яйцевидни и назъбени листчета. Цветовете са бели или розови, с по-тъмни жилки,събрани в гроздовидни съцветия на върха на стеблото.Чашката и венчето са 5-листни, а тичинките - 10. Плодът е разпуклива кутийка. Цъфти през май-юни.

Разпространение: Из сухите тревисти и каменливи места, из редките светли храсталаци и гори, предимно на варовити почви, по топлите предпланински склонове, нарядко из цяла България.

Използваема част: Корените, които се вадят през есента, а семената след узряването им – август - септември. При манипулиране с растението, поради дразнещото му действие се работи с предпазно облекло!

Химичен състав: Отровен алкалоид диктамин, етерично масло, сапонини и др.

Лечебно действие и приложение: Пикочогонно и потогонно. Българската народна медицина препоръчва корена против пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, хемороиди, ревматизъм, при болезнена и недостатъчна менструация, бяло течение, хистерия, епилепсия, глисти, а външно – отвара за бани при напукани ръце и крака, както и при ревматизъм при малки деца. Счукани листа и цветове се използват за налагане (смесени със зехтин) при ревматизъм и шипове.

Начин на употреба: 1 кафена лъжичка корени се варят в 400 мл вода 5 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

Статията е прегледана 6681 пъти

КОМЕНТАРИ

ТАГОВЕ

|цветя  |Росен русанлийче  |самодивско цвете  |Dictamnus albus L.  |билка  |билки  |

ИЗТОЧНИЦИ

• Билките в България и използването им

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ

• Росен русанлийче в Google

<< Обратно към ПОДПРАВКИ И БИЛКИ

<< Начало на статията