Цветя за дома и градината

Екзакум
(Exacum)

Семейство Тинтявови (Gentianaceae)

Публикувано от bimbargo на 30 януари 2012

Тези красиви цветя произхождат от тропически Африка и Азия. Екзакума е многогодишно цвете, което на височина достига до около 30 см. Листата са с форма на сърце, блестящи и около 2.5 см. дълги. Цъфти лятото и есента с много нежни цветчета с по 5 венчелистчета с диаметър около 1 см. Обагрени са в бяло, розово и синьо, като центъра на цвета е жълт. Цветовете имат много нежен и приятен аромат.

Грижи: През горещите летни дни поливайте често. По отношение на въздушната влажност, Екзакума не е претенциозен, но през лятото може да пулверизирате за постигане на оптимална въздушна влажност. Също така поставете саксията с растението над съд с вода. По този начин изпаряващата се вода ще осигури оптимална влажност.
Почвеният субстрат следва да бъде лек и богат на хранителни вещества, обикновено съставен от равни части чимовка, добре угнил оборски тор, листовка и пясък. Осигурете и добър дренаж на саксията за оттичане на излишната вода.
През лятото се тори всяка седмица с торна вода с тор за листно - декоративни растения.

Прочетете цялата статия ...

Валота
(Vallota)

Семейство Кокичеви (Amaryllidaceae)

Валота произхожда от Южна Африка, като родът включва само 3 вида. Валотата много прилича на амарилисите и често се бърка с тях. Наричат Валотата още "летен амарилис". Най-съществената разлика с амарилисите са много по-дребните луковички. Наземната част на височина достига до 50 - 60см. Листата са силно издължени, тъмнозелени на цвят и дълги около 30 см. Цветовете са разположени на изправени дръжки, съставени са от по 6 червени венчелистчета и цветовете на брой достигат до 10 броя на цветонос. Трайността на цветовете е около седмица, като едновременно се отварят по 2 - 3 цвята. По този начин се получава един сравнително продължителен цъфтеж. При правилно отглеждане, Валота може да цъфти два пъти - през пролетта и през есента. Когато цъфтежа е предизвикан през лятото, той е еднократен за годината.
Прочетете цялата статия ...

Бровалия
(Browallia)

Семейство Картофови (Solanaceae)

Родът е представен от шест вида. Бровалиите са едногодишни цветя от семейство Картофови, които произхождат от Централна и Южна Америка. За стайно отглеждане единствено подходящ е вида Browallia speciosa. На височина в родината си растението достига до 1 метър, но в домашни условия достига до 20 - 30 см. Добра идея е растението да се осигури с подпори, тъй като стъбълцата са много нежни и крехки. Листата на Бровалията са издължени, овални, със заострени връхчета и дълги около 5 см. Цъфти в едноцветни цветове със звездовидна форма и диаметър до около 5 см. При форма Alba цветовете са бели с диаметър до 5 см, а при форма Major диаметърът е над 5 см. и цъфти с виолетови цветове.
Прочетете цялата статия ...

Бисмаркия
(Bismarckia)

Семейство Палмови (Arecaceae)

Бисмаркията произхожда от западната и северна част на о. Мадагаскар. Средно висока палма, която на височина достига до около 25м. в родината си, докато в изкуствена среда рядко става по-висока от 12-13 метра. Листата са големи и светло зелени. Диаметърът им може да достигне до 2.5 - 3 метра, разположени на дебели месести дръжки, дълги около 2 метра. Рода е представен от един единствен вид - Благородна Бисмаркия (Bismarckia nobilis), която е кръстена на Ото фон Бисмарк. Второто име на вида идва от латинското "noble". Бисмаркията е двудомно растение, т.е. има мъжки и женски екземпляри. Съцветията се появяват между листата и след като прецъфтят, на тяхно място се появяват плодове, подобни на орех. Цветовете са бели на цвят.
Прочетете цялата статия ...

Анигозантус (Кенгурува лапа)
(Anigozanthos)

Семейство Хемодорови (Haemodoraceae)

Това много необикновено цвете вече можете да намерите и у нас (поне така се твърди в литературата). Анигозантуса произхожда от Австралия. Името " Кенгурува лапа " идва от местното австралийско население, което оприличава формата на съцветията на лапата на това толкова характерно австралийско животно. Родът е представен от два вида: Anigozanthos flavidos и Anigozanthos manglesii. Стъблата на цветето са дълги и нежни. Листата са тъмнозелени и излизащи от основата на растението. Съцветието се появява през лятото, като цветовете изглеждат някак разпилени, но всъщност в това е чара на това странно стайно цвете. Основата на цвета е ярко розово - червена, по-рядко и жълта. Излизащите от нея цветчета са тъмнозелени на цвят. Отварят се последователно само в най-връхната си част, от където се показват бледожълти тичинки.

Място: Най-важното условие за да отгледате здрав и красив Анигозантус е наличието на много светлина, но не на директно слънце. Ако сте избрали да изнесете растението на балкона или в градината, осигурете му шарена сянка. Ако отглеждате Анигозантус у дома, изберете източен или западен прозорец, на зад лека завеса. Растението зимува при ниски температури - около 10 градуса.

Грижи: Въпреки необикновената си форма, Анигозантуса е сравнително лесно за отглеждане растение. През лятото има нужда от обилно поливане, а през зимата - пестеливо до толкова, че почвата да остава леко влажна. През лятото, както и през зимата много важно е почвата да не изсъхва напълно!
Подходящ за отглеждане на Анигозантус е почва с кисела реакция! Затова в почвата се добавя листовка, събрано под иглолистни растения (борове, елхи и смърчове). Добавя се също така чимовка и пясък - общо около 50% от почвения субстрат. Почвата също така трябва да бъде с добра въздухо- и водо пропускливост за оттичане на излишната вода.
През лятото се тори ежеседмично с торна вода в намалена наполовина концентрация.

Размножаване: Размножаването на Анигозантуса става със семена или резници. Резниците се вземат от връхчетата на стеблата. Най-добре резниците се вкореняват в песъчлива почва при температура около 20 градуса. След като се вкоренят, младите растение се пресаждат в постоянни саксии (№ 11 или 12).

Съвет на градинаря: Ако ви попадне това много интересно цвете, не се плашете от странния му външен вид. Отглежда се лесно и е подходящо за неопитни цветари.

Цератостилис
(Ceratostylis)

Ceratostylis е род, включващ над 100 вида миниатюрни и малки по размер епифитни орхидеи, повечето от които са открити в Индия, Югоизточна Азия, Папуа Нова Гвинея, Филипините и прилежащите тихоокеански острови. Тези симподиални орхидеи имат фини мъхнати корени и теретни листа, прорастващи от специфична суха обвивка в основата на псевдобулбите. Много от тези видове цъфтят по повече от един път годишно, някои целогодишно, като цветовете са разположени единично или в малки групи до по няколко краткотрайни цвята. В основата на растението се образуват новите издънки, като с времето се разраства в плътна, гъсто покривна растителна маса. Разделянето е най-добре да се извършва след цъфтежа.

Катлея Довиана - едно истинско бижу в света на орхидеите
(Cattleya dowiana)

Историята на Cattleya dowiana е почти толкова интересна и уникална, колкото и самата катлея. Това е една от едроцъфтящите катлеи или по друг начин казано – една от групата на унифолиатните катлеи, т.е. тези, чиито булби завършват с едно единствено листо. Това е единствената катлея, която блести с истински жълт цвят, с уникална кадифена пурпурна устна, прорязана от златни венички.

Билбергия
(Billbergia)

Билбергията е типичен представител на Бромелиите и един от най-лесните и непретенциозни растения от това семейството. Носи името на шведския ботаник Билберг. Произхожда от тропическите гори на Централна и Южна Америка. Родът е представен от около 50 вида, като най-популярните от тях са Billbergia amoena, Billbergia nutans, Billbergia venezuelana и Billbergia x fantasio. На височина достига до 70 см. Листата са изправени, тънки и дълги, по ръбовете гладки или леко назъбени и зелени на цвят. Листата образуват така характерната за всички бромелии розетка, която при различните видове е с различна плътност. Цветовете са прикрити отгоре с прицветен лист – брахтея. Обикновено цветовете са на дълги и провиснали стебла, като цветовете и брахтеите контрастират. Цъфтежа е много атрактивен и продължителен, но след това растението умира. Преди това, встрани от майчиното растение се появяват издънки.

Райграс

Размножаване на лилиум

АТОНИК

АРБОКОЛ

ВЦветя за дома и градината »Орхидеи и бромелии »Фаленопсис
Публикувано от Цветомира на 01 февруари 2012

Здравейте!Имам два фаленопсиса. Преди 3 месеца изрязах част от корените им, тъй като бяха загнили(от преполиване с тор), както и целия цветонос на единия изсъхна. От него започнаха да прорастват нови корени, а от другият и нов цветонос, но напоследък листата и на двете орхидеи са позавехнали, меки и набръчкани, дори пъпчиците с новия цветонос започнаха да изсъхват. На какво се дължи това, дали е възможно да им е студено, тъй като ги държа до южен прозорец, но в коридора, който не се отоплява мн добре?

ВДруги материали »Други материали »Най-често срещаните термини в отглеждането на растения
Публикувано от dobrev_t на 01 февруари 2012

ЧУДЕСЕН ПОМОЩНИК ЗА КУРСАНТИ-ГРАДИНАРИ!
ПРИВЕТСТВАМ АВТОРА!

ВДруги материали »Други материали »Едногодишни и многогодишни цветя
Публикувано от angelina на 22 януари 2012

da da da

ВЦветя за дома и градината »Стайни (саксийни) цветя »Антуриум
Публикувано от йорданка на 22 януари 2012

и моят не иска да цъфти не знам каква е причината

ВЦветя за дома и градината »Градински и балконски цветя »Петуния
Публикувано от bimbargo на 21 януари 2012

Пренаписах статията, като споделих част от моя опит в отглеждането на петуния.

Цветя за дома и градината

Градински и балконски цветя, стайни цветя, орхидеи, кактуси и др.

Градини и озеленяване

Градини, потоци, басейни, алпинеуми, поливане и тревни площи

Техники и материали

Всичко за това как да отглеждаме красиви растения

Болести и вредители

Болестити, вредители и проблеми свързани с цветя

Продукти и препарати

Всичко за продуктите и препаратите за цветя

Други материали

Други статии за цветя и градини

Петуния

(Petunia)

Семейство Картофови (Solanaceae)

Името на тези красиви цветя идва от бразилската дума petun а тютюн. Селекционират се от почти 150 години. Със селекционирането, което започва след 1825 година, се занимават освен англичаните и известните френски и белгийски селекционери на семена Вилморен и ван Хаут. В Германия върху разширяване на асортимента петунии са работили семепроизводителите Бенари и Хайнеман от Ерфурт. Не всички знаят, че петуниите с кичести цветове се предлагали още през 1849 г., но това е факт. Едва 100 години по-късно японският семепроизводител Сакаса успял да селекционира силно кичести сортове.

Предшественици на модерните градински петунии са белите ароматни Petunia axillaris и розововиолетовите Petunia violacea, едногодишни полухрастовидни, леко лепкави растения. Днес на пазара има многобройни хибриди петуния с едри цветове и височина 25 до 30см. Палитрата на цветовете е широка - от чисто бели през различни розови и червени нюанси до виолетово, като не липсват дори жълти и истински небесносини. Жълтият цвят дълго време бил желана цел за селекционерите, постигната успешно едва неотдавна. Сортове като "Съмър сън", "Рюбан Джаунс" или "Меджик Джауня, "Калифорния гърл" и "Иелоу меджик" цъфтят в най-различни нюанси на жълтото и се предлагат все по-често.
Освен това са известни разновидности с дребни и многобройни цветове с листа на бели звездици или с пурпурни жилки, както и висящи форми Pendula с издънки дълги 80см. Особено устойчиви на дъжд са Petunia Multiflora c дребни цветове и Floribunda F-хибриди.
Петунията цъфти в цялата гама цветове, вкл. вече и в черно, от май до октомври.

Място: За нашите географски ширини, мястото на петунията е в градината или на балкона. Изискването към светлината е едно - много и колкото може повече директно слънце. Като цяло, петунията не понася мокренето и въздушните течения, но напоследък на пазара се предлагат множество сортове, устойчиви на вятър и на дъжд. Много важен фактор за устойчивостта на петунията на вятър е правилното отглеждане и закаляването на младите растения (виж Размножаване).

Грижи: За да отгледате здрави и отрупани с цветове растения, следва да отделяте внимание на петуниите си всеки ден. Също така следва да се взема предвид етапа на развитие - едни са грижите през месец май, съвсем други през юли и август.

Поливането е един от ключовите фактори за всички сортове петуния, независимо дали са каскадни или стоящи. Петунията обича много вода. През месец май поливането може да бъде през ден - два, докато през горещите летни месеци се полива всеки ден. Леко засушаване за петунията няма да е фатално, но по-сериозно такова е твърде вероятно да убие растението. През юли, когато температурите достигат до 35 - 40 градуса, поливането може да бъде дори два пъти на ден - сутрин и вечер. Най-сигурният индикатор за нуждата от поливане е да забодете пръст в почвата. Така ще усетите влажността в дълбочина, защото засъхналият повърхностен слой може да ви заблуди.

По отношение напочвения субстрат, петунията не е от придирчивите. Особено важно е въздухо- и водопропускливостта на почвата да са добри. Добра идея е и да се осигури добър дренаж на саксията или сандъчето за оттичане на излишната вода. Добре е почвата да е хранителна, но след поливането, друг ключов фактор за развитието и обилния цъфтеж на петунията еторенето.

Най-добре е да се тори с всяка поливка. Около месец след като изкарате младите растения на открито, внасянето на тор във водата може да е през поливка и в намалени дози, но след това торете с всяко поливане в обичайните дози. Преди цъфтежа, докато петунията наддава на листна маса, торете с торове с високо съдържание на азот (напр. зеленКристалон). Непосредствено преди цъфтежа, когато петунията залага пъпките, торете с жълтКристалон. От момента, в който се появи първия цвят, торете само с тор с високо съдържание на калий (БялКристалон или друг тор за цъфтящи растения). Освен торенето, важно е в почвата да се внася и калций. Калцият е основен елемент за здравината на растението и честото пропускане на този ключов елемент е основната грешка при отглеждането на петунията.

Трети много важен фактор за обилно цъфтящи и здрави петунии е редовното отстраняване на прецъфтелите цветове. Освен чисто естетически, това има съществено значение за максималното продължаване на периода на цъфтеж. Смисълът на цвета както при петунията, както и при останалите цветя е да привлекат насекомите, които да опрашат растенията и те да образуват семена. Образувалото семена растение постепенно умира, защото е изпълнило мисията си - да осигури поколение. Ако вие отстранявате прецъфтелите цветове и по този начин пречите на образуването на семена, стимулирате растението да образува нови и нови цветове. Така освен чисто естетическия ефект, вие стимулирате и развитието на вашите петунии, които щедро се отблагодаряват с обилен водопад от цветове. Семената при петунията се образуват много бързо и затова е необходимо прецъфтелите цветове да се премахват ежедневно. На пазара се предлагат каскадни сортове петуния, които са самопочистващи се.

За съжаление, петунията е много податлива навредители иболести. От вредителите най-често срещана е листната въшка, а от болестите най-разпространена ебрашнестата мана. Борбата с болестите и вредителите е четвъртият важен фактор за отглеждането на здрави и красиви петунии. Докато борбата с вредителите може да бъде превантивна или реактивна, то борбата с болестите е изцяло превантивна. Нападнатото от листни въшки растение след третиране се възстановява от нападението, а вредителите - умират. Поразената от брашнеста мана петуния не може да се излекува. Поразените филизи се изрязват и се унищожават. Това се прави и с всички здрави растения около поразеното. Последващо третиране сфунгицид единствено предпазва другите части на поразените растения от заболяване.

Затова би било добре петуниите да се третират сфунгицид профилактично. По този начин вие няма да допуснете развитието на болести, които са основната причина още в началото на юли градината и балкона да останат без петунии.

Размножаване: На пазара се предлага огромно разнообразие от разсади и семена. Цветовите багри са наистина фантастични, разсадите са закалени и готови за обилен цъфтеж. Тук няма да отделяме внимание на предлаганите готови разсади, а на размножаването със семена.

Важно е да се отбележи, че да събирате семена от вашите купени като разсад или отгледани от купени семена растения е почти безсмислено. Много голяма е вероятността от тези семена да се развият растения или без цветове или с цветове, нямащи нищо общо с вашите така желани растения. Това е и смисъла на надписите върху пакетчетата със семена - F1 Хибрид.

Семената на петунията са много малки и в повечето случаи черни или тъмно кафяви. Голямо улеснение са предлаганите на пазара пелетирани семена. Това са семена, които са покрити с вещество, което значително увеличава размера на семето, пречи семената да се групират от статично електричество и ги защитава от болести и вредители (обикновено тези пелетиращи вещества са отровни!). Също така пелетираните семена са оцветени в светли тонове и се виждат добре, което много помага при сеитбата.

За да покълнат, семената на петунията се нуждаят от влага, светлина и топлина. Тези три ключови фактора означават, че за да покълнат семената от петуния, те се поръсват върху повърхността на почвата без да се покриват отгоре, като влажността на въздуха се поддържа висока. За да осигурите тази среда, най-лесно е да използвате прозрачна кутия с капак или пък друга кутия, опакована с домакинско фолио. По този начин семената са на светло, влажно и топло. През ден - два махайте домакинското фолио за да осигурите приток на свеж въздух. Също така е добре да опръскате вътрешността на кутията, както и почвения субстрат вътре с фунгицид - високата влажност плюс високата температура са идеални условия за загниване на семената и младите растения.

След като се разпукат семената и се появят растенията, можете постепенно да започнете да отвивате съда. Но отвивайте постепенно за да не стресирате пониците (покълналите растения). Също така пулверизирайте за да осигурите оптимална въздушна влажност. Много важно е да се разбере, че понеже семената са на повърхността на почвения субстрат, коренчетата на пониците са на много плитко и всяко засъхване на горния почвен слой е фатално! След седмица - две, когато пониците укрепнат и се вкоренят, засъхване на горния почвен слой не е фатално, стига да има влага в дълбочина.

Разсаждане от общия съд на младите растения се прави когато се появят най-малко две истински листа. Това се прави много внимателно, като е желателно растенията да се пренасят с почвата около тях, за да не се стресират корените. Всяко растение се поставя в отделна транспортна саксии. По този начин когато дойде време да се пренесат на постоянните си места, това ще стане с най-малко стресиране за разсадите. Когато така пресадените в отделни транспортни саксии млади растения укрепнат, може да се започне със закаляването им. Това означава постепенното им привикване с по-ниски температури. Прави се постепенно - първо на остъклен балкон по малко, после за по-дълго време. След това с отваряне на прозореца по малко, след това за повече. Накрая с постепенно изнасяне на открит балкон.

На окончателните им места разсадите се пренасят когато минат опасностите от студове. Това означава в началото на месец май. Ако ще отглеждате петунии в балконски сандъчета, след като пренесете разсадите в тях им осигурете защита за около седмица, преди да ги изнесете навън. Все пак колкото и внимателно да се прави пресаждането, младите растения са стресирани и предразположени към болести. Непременно прочете и статиятаКак да отгледаме градински и балконски цветя от семена, където техниките са обяснени много по-подробно и с много снимков материал.

Съвет на градинаря: Петуниите се комбинират добре с балконски цветя с дребни цветове, като маргаритки,фелиция,лобелия,синя паричка.

Около края на юли, петуниите се издължават и цветовете оредяват. Това е времето, когато трябва да играят ножиците. Скъсете издължените филизи наполовина. На практика така ще премахнете и малкото останали цветове. Но това ще стимулира нови филизи и нов цъфтеж след около две - три седмици.

При правилнополиване,торене, профилактика срещувредители иболести, вие ще можете да се наслаждавате на прекрасни петунии до първите слани през октомври.

ГАЛЕРИЯ

Виж още...

ТАГОВЕ

|цветя  |Петуния  |Petunia  |Градински цветя  |Балконски цветя  |сем. Картофови  |

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ

• Форуми за цветя FlowersNet.info